Някои много широко разпространени и конкретни митове за света около нас, както и за Космоса, с времето се превръщат във факти и с доверие започваме да повтаряме тези "факти" години наред. Истината е, че науката вече е опровергала множество от знанията, които сме си мислили, че имаме. Те се оказват митове, грешни разбирания и неточности, които веднъж завинаги трябва да спрем да разпространяваме. Просто защото не са верни. Ето някои от най-разпространените факти, в които вярваме, а науката отдавна е опровергала.

МИТ: Слънцето е жълто

Да, то блести с изключително красива жълта светлина – особено през късните следобеди, но не, светлината, която излъчва нашата звезда, не е жълта. Всъщност тя е бяла, а това, което я кара да изглежда жълта, е атмосферата на Земята. Газовете в нея пречупват светлината в ефект, наречен електромагнитно разпръсване или разпръсване на Райли (Rayleigh scattering). Същият ефект кара и небето да изглежда синьо и залезите да се разгръщат в прекрасни червени и оранжеви нюанси. Това е само едно от изследванията, направено от университета във Вашингтон, което разбива този мит. 

МИТ: Астероидният пояс е опасен

Астероидите, летящи с брутална сила към нас, готови да унищожат всичко по пътя си, които гледаме по филмите, ни карат да се страхуваме от астероидния пояс. Пак на кино сме виждали и сблъсъците на космически кораби с тези обекти, които във филмовите сцени летят толкова нагъсто, че причиняват катастрофални последици.

Истината обаче е, че зоната на астероидния пояс – на 300-400 км от Слънцето – е доста пуста. Не само, че в нея астероидите не се „препъват“ един в друг, но ако ги съберем всички заедно, тяхната обща маса ще бъде едва 4% от масата на Луната. Май именно заради това учените се вълнуват толкова, когато успеят да засекат поне един астероид при сблъсъка му с друг...

МИТ: В Космоса изпадаме в безтегловност

На около 100 километра, изминати право нагоре, може да се каже, че вече сме в Космоса – там земната атмосфера се превръща в нещо като вакуум. Но преминаването на тази точка не ни прави автоматично безтегловни, както вярват повечето хора. Напротив, ако се намирате в засилена ракета, гравитацията на Земята ще се усеща по невероятно силен начин.

Моментът, в който започвате да се чувствате в безтегловност, е моментът на падането. А именно това представлява орбитирането – да падаш безкрайно около даден обект. Това се случва с Луната, въртяща се около Земята, и със Земята около Слънцето – те танцуват своя танц едни около други, а всъщност са в едно безкрайно космическо падане. За да почувствате това, за което говоря, трябва да се намирате на около 400 км над Земята и да се движите с над 7000 метра в секунда – скоростта, с която орбитира Международната космическа станция например.

МИТ: Земята е с перфектната кръгла форма

Всъщност Земята е леко сплескана на полюсите си, а около екватора е изпъкнала, така че формата й е леко продълговата, 3D форма, наречена сфероид. Това е така, понеже планетата се върти и центробежната й сила създава изпъкналостта по екватора. Поради промяната на климата в момента и топенето на ледниците учените смятат, че тази изпъкналост се увеличава, въпреки че би трябвало да намалява, тъй като въртенето на Земята се забавя с частица от секундата всяка година.

МИТ: Има само три състояния на материята: твърдо, течно и газообразно

Съществува и четвърто – плазма. Да, лесно е да приемем, че твърдите вещества са най-разпространената форма на материята в Космоса, тъй като все пак живеем на гигантска скала. Плазмата обаче е много по-широкоразпространена: звездите, включително нашето Слънце, са гигантски орбити от блестяща плазма. Има и други форми на материя, като свръхкритични флуиди, открити по повърхността на Венера.

МИТ: През лятото е по-топло, защото Земята е по-близо до Слънцето.

Когато в северното полукълбо е лято, това не е, защото Земята се е изместила по-близо до Слънцето. Всъщност е точно обратното – планетата тогава е в най-далечната си точка спрямо Слънцето по време на лятото. Горещините през лятото са причинени от факта, че Земята е наклонена. По време на орбитирането й този наклон позволява на лъченията на Слънцето да ни засягат под по-директен ъгъл.

 МИТ: Атомно оръжие би могло да унищожи астероид

Представата, че атомна бомба, насочена към астероид, ще го накара да се изпари с гръм и трясък, е напълно погрешна. Повечето астероиди представляват твърди отломки, които, когато бъдат ударени силно, просто ще се разбият на по-малки парчета. Нещо като да превърнеш един-единствен куршум в експлозия от малки сачми. Не особено добра идея, ако се опитваш да защитиш планетата.


Все пак някои учени вярват, че удар с атомно оръжие, изпълнен с огромна прецизност и на точното място на астероида, би могъл наистина да „изпари“ част от скалата и да създаде газове на повърхността й, чиято сила да я избута от траекторията й, за да я отдалечи от нас.

 

МИТ: Астрологията може да предсказва бъдещето и да определя характери

Винаги е изкушаващо да се опиташ да надникнеш в бъдещето или да разбереш кога има потенциал да ти се случи нещо хубаво (или лошо). Интересно е и определянето на характерите на хората, което върши астрологията, но възможно ли е наистина позицията на Слънцето, планетите и Луната в астрологичната карта по дата на раждане да е това, от което зависи всичко случващо ни се?
2% от хората вярват точно в това (и да, има малък шанс и авторката на този материал да има залитания в тази насока). Научните изследвания по темата обаче досега не са намерили дори едно подкрепящо астрологията доказателство. В изследване, публикувано през 1985 в списание Nature, с помощта на непредубеден протокол и съвместно с някои от топ астролозите в САЩ учените тестват възможностите за предсказване на бъдещето според астрологичния знак. Резултатите са категорични: не, астрологията не предсказва нищо и всичко е въпрос на късмет. Е, всеки е свободен да вярва в каквото си иска, естествено, а и не всичко може да се обясни с науката...

 

МИТ: Гравитацията от Луната движи приливите и отливите на планетата

Има само частична истина в това твърдение. Науката за приливите и отливите на океаните на Земята е прекалено сложна, а този мит – прекалено прост, за да я обясни. Луната наистина влияе на водата на океана, но влиянието й е около 1 на 10 000 000 колкото това на гравитацията на Земята. Съвместното влияние на гравитацията върху Луната, Земята и Слънцето е това, което създава силата на приливите и отливите. Учените твърдят, че става дума за натиск, а не за придърпване.


Всяка молекула на водата се влияе от гравитацията и това е научен факт. Това гравитационно ускорение обаче е толкова слабо, че не може да се усети само по себе си. Водите на океаните покриват около 71% от повърхността на Земята обаче и свързването на всички тези молекули заедно създава сериозен натиск. Именно това създава силата на приливите и отливите. Взаимодействията сформират натиск над морската вода и я насочват далеч от полюсите и към екватора, където силата е достатъчна, за да създаде две нива: прилив и отлив. Приливите следват Луната при орбитата й около Земята на всеки 28 дни. Отливите се получават, когато приливната сила (или налягането на водата) е най-слабо. Интересен факт е, че Слънцето също влияе на приливите и отливите, в 1/3 от случаите. Когато гравитацията се противопоставя на тази на Луната, това води до най-ниските нива на приливи. Когато Слънцето се изравни с Луната, имаме т.нар. пролетни приливи. По-малките водни басейни като езера например нямат особено забележителни приливи и отливи, тъй като водата в тях е прекалено малко.

МИТ: Великата китайска стена е единственият обект, създаден от хората, който се вижда от Космоса

Не. От разстояние около 400 километра нагоре – разстоянието, на което е позиционирана Международната космическа станция, може да се забележи Великата китайска стена – но и много други обекти, създадени от хората. Дори малки сателити, орбитиращи една идея по-близо до планетата, могат да виждат обекти като кампуса на Apple например. От Луната обаче не могат да се видят никакви структури – само лек отблясък от светлините на големите градове.

 

МИТ: Нищо не е по-бързо от светлината

Ако пред нея няма препятствия, светлината може да се движи със скорост 299 792 458 метра в секунда във вакуум. Но тя се забавя, когато преминава през различни материи. Например светлината се движи с 25% по-бавно през вода и с 59% по-бавно през диамант. Частици като електрони, неутрони или неутрини могат да надбягат фотоните на светлината в тези въпросни материали, въпреки че ще отделят енергия или радиация, докато го правят. Светлината във вакуум пък е надмината по скорост от разширяването на тъканта на пространството по време на Големия взрив. Физиците смятат и че две квантово преплетени частици могат да се „движат“ или да се телепортират мигновено, без значение какво е разстоянието между тях.

И докато сме на темата за светлина - вижте виде ревюто ни на умните крушки IKEA Trådfri!

Оцени:
Рейтинг: 4
Тагове:
Още от HiEnd

Как точно захарите спомагат развитието на рак? Вече имаме отговор

86 | 18.10.2017