Случи се! В България за първи път ще се проведе Comic Con, и то в рамките на любимия ни фестивал за аниме, манга, гейминг и гийк култура - Aniventure. И тази година HiComm сме медийни партньори на събитието и на приятелите ни от Nakama и продължаваме традицията си да ви представяме някои от най-талантливите български косплейъри. Този път на фокус е 21-годишният студент по Екранни изследвания и журналистика в НАТФИЗ - Александър Зиновиев - Зин. Тъй като по време на писане на материала той се намираше в Лондон, Англия, проведохме разговора си по Skype. Но пък можех да започна интервюто с един по-различен въпрос.

Предполагам вече си проучил лондонската косплей сцена. Какви са големите разлики в сравнение с България?

Вече минах през няколко събития като октомврийския и майския Comic Con, като сега ми предстои Japan Fest, чийто фокус е изцяло върху традиционната и модерната японска култура. Основната разлика, която забелязах с нашите събития, е наличието на два вида косплей. При единия, аз го наричам “американски косплей”, хората просто се обличат с костюм на герои от любимите си филми, анимета, игри. Много често самите костюмите дори не са напълно финализирани и почти всички са закупени, но масово посетителите изразяват принадлежността си към определено гийк течение чрез тях. Често се забелязват и оригинални събирателни костюми, например съчетание на Дедпул и Снежанка.

"Не съществува формат, който да е дори близък до този на българския Aniplay"

После имаме втория тип косплейъри, които са същинските състезатели. От 300 000 посетители само около 40 излизат на сцената. Техните костюми са изцяло ушити от самите тях и са на много, много високо ниво. Интересното при тях е, че състезателният аспект е много по-силно изразен, отколкото тук. Те не правят костюм заради любов към персонажите, които изобразяват, а за да покажат уменията си. Затова до някаква степен сценичните им изяви не са особено впечатляващи. Особено в сравнение с нещата, които сме виждали в България. Да не говорим, че не съществува формат, който да е дори близък до този на българския Aniplay с неговото съчетание на театър и косплей.

Другата наистина голяма разлика между британската и българската сцена е следната: българските косплейъри трябва да бъдат благодарни на всичките фотографи, работещи по нашите събития, които ни правят толкова много професионални снимки. Защото тук, в Лондон, на Comic Con участниците получават между 1 и 3 снимки от официалния фотограф, направени на балкона на изложбения център. За да имат снимки като нашите, косплейърите трябва да си наемат фотограф, който взима доста солидни пари на брой снимка. И пак тези снимки са само “може би” около нивото на нашите. Така че на всички български косплейъри искам да кажа да носят на фотографите си студена вода, напитки, храна и изобщо всичко, което те пожелаят. Защото това, което тези хора правят, е огромен труд, извършван абсолютно безплатно за нашия си кеф.

Какво те вдъхнови изобщо да започнеш да се занимаваш с косплей?

Годината беше 2012 и причината беше много, много тривиална - предложението за безплатен вход за феста за всички косплейъри. Та така реших да спестя от входа на събитие като направя костюм, който е двойно на цената на билета. Това е причината да не уча икономика или нещо такова, не ме бива с цифрите. Но успях да вляза безплатно, така че в крайна сметка постигнах целта си! От друга страна, косплеят ми изглеждаше като по-интересна, по-забавна версия на театъра, която добавя към него видеоигри, анимация, манга и всякаква такъв тип гийк култура, с която, също както с театъра, се занимавам от малък.

Първият ми костюм беше на Fiddlesticks от играта League of Legends. Естествено, както по традиция, все нещо ще се случи с костюма и моят се разпадна на сцената. Но пък не се забелязва особено много на записите от събитието, така че съм доволен от дебюта си. Благодарение на Fiddlesticks се запознах с голяма част от сегашните косплейъри в България и - леко отклонение - това е едно от нещата, които наистина ме привличат към родната ни косплей сцена. В крайна сметка в някакъв момент всички се запознаваме. Ставаме приятели, ставаме едно голямо семейство. Най-драгите ми приятелства съм ги създал покрай косплея. Както и най-готините косплей партньорства.

Като Gunslinger от Aion на Aniventure 2015 заедно със Силвия Александрова, която интервюирахме миналата година. Снимка: Виктор Минчев


Една от най-атрактивните сценки, в които си участвал, е “Алиса” от Aniplay 2016. Тогава обаче почти не се забелязваше. Защо избра да си по-скоро част от фона, вместо да се развихриш на сцената?

С “Алиса” искахме да направим сценка, която е по-добра от предходната ни - Adventure Time на Aniplay 2015. Тогава много се забавлявахме и хората наистина ни харесаха, но сценката си имаше някои проблеми. По-точно аз бях проблем. Всички се справиха много добре освен мен. Изпуснах три реплики, не си направих бойната хореография, нямах добра дикция и си казах “Не! Следващата година, ако пак решим да правим сценка, ще се фокусирам другите да изпълнят блестящо ролите си, а за мен - каквото остане”.

“Алиса” беше доста по-трудоемка в сравнение с Adventure Time. Костюмите не бяха просто тениска и къси панталонки. Трябваше да внимаваме много при самото им създаване как можем да се движим с тях, как да разместваме реквизита и да разгърнем на сцената тази история и сложна хореография. Аз организирах групата и написах сценария, но нямаше място, в което да се сложа. Не смятам и че съм от хората, които могат едновременно да играят и да следят другите да си изпълнят техните актьорски задачи. Adventure Time показа точно тази ми неспособност. И в крайна сметка не съжалявам, защото групата на “Алиса” се получи супер.

Тази година Зин и Силвия се изявиха като съдии, а не участници на Aniplay 2017 с костюмите си на Daft Punk. Снимка: Андрей Спиридонов

Няколко твои костюма участваха в изложбата “Cosplay - от игла до конец” в Националния етнографски музей. Кое прави косплея подходящ за подобен тип място? Той повече занаят ли е или култура?

Това, което Етнографският музей и клуб Nakama направиха с представянето на тези костюми, беше наистина страхотно нещо. Защото всички те са на ниво реплики на исторически костюми. Освен това са и доста оригинални и като модни проекти, чиято направа може да вдъхнови много хора да започнат да правят нещо сами.

Косплеят наистина отваря много врати към това човек да започне да се занимава с традиционни занаяти. Да се научи да шие, да изработва оръжия и брони, да борави с бои, да рисува. До известна степен е занаят - събирателен занаят на всички други занаяти, като ги свързва с изпълнението на сцена. Наистина не съществува друг тип сценично представяне, което да включва всичко от изработката на костюма, през осмислянето на персонажа, та чак до изпълнението - и всичко да е направено от един човек. Но на този етап косплеят е по-скоро хоби, отколкото професия, с която реално можеш да си изкарваш прехраната. Поне в България.

Един от костюмите на Зин, изложен в НЕМ, беше на Fire Lord Ozai от култовия картуун Avatar: The Last Airbender. Снимка: Андрей Спиридонов

Колкото до косплея като култура - според мен той е по-скоро изявата на субкултурата на аниме, манга, комикс, гейминг феновете и филмоманите. Израз на общата гийк субкултура. Той е шанс те да не бъдат просто пасивни потребители на съдържание, а по някакъв начин да покажат своята съпричастност и принадлежност към дадено фенско течение.

Израз на каква част от гийк субкултурата беше косплеят ти на Рибата?

(Избухва в смях.) Значи, това с Рибата, ако щеш ми вярвай, е косплят, с който най-много съм се забавлявал. Всичко тръгна от това, че винаги във Facebook, когато чатя, използвам този емотикон - Business Fish. Един приятел ми прати снимка на косплей на Маджикарп [от Pokemon], който представляваше един мускулест батка, който просто си е сложил една дунапренена шапка на Маджикарп на главата. Абсурдно е! Но тогава си казах “Ми добре, аз нямам това тяло, но моята риба си има цял костюм. Така че защо да не направя косплей на емотикон от Facebook?”.

Duh! Като Business Fish на Aniventure 2016. Снимка: Виктор Минчев

Най-смешното е, че хората ме разпознаха повече с Рибата, отколкото когато косплейвах Witch King-а от “Властелинът на пръстените”. С него хората ме посрещаха с въпроси като: “Мордекайзер от Лигата [League of Legends], това ти ли си?”, “Артас от WoW [World of WarCraft], това ти ли си?”. И любимото ми! Едно дете, което съм абсолютно сигурен, че просто реши да се гъбарка с мен, ме разби с: “Дарт Вейдър, ти ли си?”. Естествено, масово ме бъркаха и със Саурон, но това е по-приемливо. Поне са от един франчайз.

Защо обаче го направих: толкова се изтощихме с косплея на Fire Nation от Avatar: The Last Airbender, че бях тотално без идеи какво да правя за първия ден на Aniventure 2016. Работихме по Avatar до последния момент. Не успяхме да отидем на кастинг. Пращахме видеа, за да ни одобрят да излезем на сцената. Беше цяло приключение. Та, Рибата беше просто един косплей, направен, за да се забавлявам. И наистина се получи незабравимо.

Освен с косплей се занимаваш и с K-Pop* танци. Разкажи малко и за тази си страст.

Занимавам е широко казано. То е по-скоро “плъзгам се по повърхността”. Не задълбавам особено, но влагам доста желание в това. Както знаеш, в България K-Pop и косплей общностите са взаимосвързани, тъй като споделят събития. Част от хората, които правят едното, решават да се занимават с другото. Така се случи и при мен. Бях поканен от моя приятелка, която е в M.O.D (Masters of Disaster), с идеята, че ще бъда само за един танц, ще бъда само в масовката. Веднъж обаче като влезеш в подобна група, няма излизане. Освен ако не те изхвърлят. Аз не обичам да ме изхвърлят от всякакъв вид групи, така че дадох максимално от себе си. Сприятелих се с всички, участвахме на много места заедно - включително в Go to Korea и “България търси талант”. Спомените, които имам от последните почти 3 години на участия с M.O.D, наистина са сред най-любимите ми. За съжаление нямаше как да участвам в танци през последната година заради обмена ми тук в Лондон, но сега, като се върна, ще направя моето грандиозно завръщане, което никой не очаква!

Казваш, че между K-Pop и косплея съществува известна симбиоза. Защо тогава според теб се получи цялата драма около Aniplay 2017 с “твърде много K-Pop” на събитието?

Основно защото K-Pop течението в България все още е доста ново. Корейската вълна започна да навлиза в страна през 2009 г. първо с корейските драми. Голяма част от феновете на аниме, манга и комикси - по-олдскуул феновете да ги наречем - може би почувстваха, че по някакъв начин тази корейска вълна може да избута или да вземе пространство от аниме, манга или традиционно японската част на събития като Aniplay и Aniventure. Което според мен е много далече от истината. Тук има място и за двете. В България има три-четири доста големи събития, което за нашите скромни географски размери е доста добре, и има достатъчно място за всички тези фенски течения. Не сме чак толкова много хора, че да си пречим взаимно.

Трябва и да се научим да се уважаваме един друг. Както младите фенове, които са увлечени по корейската вълна, трябва да уважават това, че има и други фенгрупи в цялата тази каша от гийк субкултури, така и по-възрастни трябва да приемат, че младите фенове си падат по по-нови неща. По същия начин, по който ние някога сме го правили. Днес за тях е K-Pop. Вчера за нас беше аниме и манга. За тези преди нас пък е било фентъзи, фантасика, психеделично изкуство или нещо друго. Може да се връщаме много назад и да видим всяко поколение по кое странно, чудато, out of the box субкултурно течение се е било запалило.  

Смяташ ли, че K-Pop вълната я очаква същата съдба като тази на JRock? Че скоро ще отмине и накрая пак ще остане анимето?

Анимето, първо, е вечно! Студио Ghibli няма да затвори никога. Хиао Миязаки колко пъти се опита да се пенсионира и не му се получава?

Според мен K-Pop субкултурата няма да залезе, но вероятно ще настъпи стихване, както с всички други модни течения. Защото тези нърдски субкултурни течения са и вид мода за времето си. Интересно ми е обаче кое ще го замени. Може би индийски хаус? Защо не?

"K-Pop музиката е световен феномен"

Обективно погледнато обаче, K-Pop музиката тепърва набира сила в световен мащаб. Посетих Korean Music Festival тук, в Лондон, и феновете там бяха в екстаз. Никога не съм виждал нещо такова. Аз съм пасивен и спокоен тип. Когато нещо много ми харесва, гледам с широко отворени очи, после се прибирам в къщи, сгушвам се на топчица и си мисля за преживяването. Докато те са точно обратното. Скъсват се да крещят, викат. Наистина се кефят на този тип музика. И по-голямата част от феновете са млади. Почти нямаше хора, които бяха по-възрастни от мен. Трябва и да отбележа, че групите дори не бяха от най-най-известните - от онези, които се конкурират със западната музикална сцена като Big Bang например, които миналата година бяха обявени за най-влиятелната група в света, задминавайки One Direction и Backstreet Boys. Това говори много за мащабите на тази музика и демонстрира на всички, които се отнасят подигравателно към нея, че има причина да е там, където е. Тя е световен феномен.

Какво очакваш от Aniventure Comic Con 2017 и какво да очакваме от теб на него?

Много съм щастлив от факта, че Aniventure вече е и Comic Con. Това име казва много. То ни слага на ниво Лондон, на ниво Букурещ, на ниво Сан Франциско - като тип събития. Това име говори много за силата, концентрацията и ентусиазма на организаторите, които правят Aniventure у нас вече 12 години. То изпъква по позитивен начин на фона на останалите събития в България. Нещата стават с еволюция, с постоянство. Не можеш да кажеш “сега правя най-голямото събитие в страната, защото така съм решил”. Едно събитие става само с търпение и най-важното - изградена фенбаза около него. Хора, които ходят всяка година и на които, като им хареса, ще кажат на приятелите си, а те на техните и т.н.

"Това име [Comic Con] ни слага на ниво Лондон, на ниво Букурещ, на ниво Сан Франциско"

Това, което най-много искам да видя, са нещата, които виждам тук, на лондонския Comic Con. По-големи мащаби, със силно застъпена комикс част. Искам да видя и Aniventure нещата, които обичам, като страхотните работилнички - за папакура, за пиксел арт, за оригами и т.н. Не искам те да липсват в новия формат. Надявам се сцената да бъде толкова голяма, колкото миналата година, да имаме голяма публика. Надявам се на чуждестранните гости да им хареса: на актьорите от “Игра на тронове”, на влогърите, на комикс художниците, на приятелите ни от Сърбия, които идват всяка година. Надявам се наистина всички тези хора да прекарат много добре заедно, за да можем наистина да създадем едно общество на гийк култура в България, което да се разпространи и по Балканите.

Колкото до какво да очаквате от мен: за първия гейминг ден ще бъда Жокера от Injustice: Gods Among Us. За втория - още не съм решил.

Като Gunslinger от Aion на Aniventure 2015. Снимка: Виктор Минчев

Да завършим с това: защо хората трябва да отидат на Aniventure Comic Con?

Трябва да дойдете, за да си намерите онова нещо, което ще ви съсипе живота.

Какво?!?

За да си намерят нещо, по което ще се обсебят (смее се). Дали това ще са азиатци с корейски произход, избелена кожа и ботокс в лицето. Дали това ще са нарисувани момиченца с къси поли, големи гърди и розова коса. Дали това ще са супер готините стрелящи с пушки герои от игри. Няма никакво значение! На тези събития човек може да бъде себе си. Да се забавлява, без да се притеснява, че може по някакъв начин това няма да изглежда приемливо, че няма да се държи на годините си и някакви такива неща. Така че, ако човек иска да бъде дете за ден и да си намери нещо, по което да се вманиачи до степен, че да му съсипе живота, то елате на Aniventure Comic Con. И си направете косплей! Той е за навсякъде. Облечете се като любимия си герой, качете се в метрото, отидете в Inter Expo Center и се запознайте с новите си приятели!

Заглавна снимка: Заедно със Силвия Александрова като Daft Punk на Aniplay 2017. Снимка: Андрей Спиридонов

*К-Pop - корейска поп музика

Оцени:
Рейтинг: 5
Тагове:
Още от Social

Непохватникът, който даде Сърцето и Ума си на уеб комиксите (интервю с The Awkward Yeti)

53 | 18.09.2017