През 2005 г. за роботизирани системи са похарчени 11 милиарда долара. До 2025 г. се очаква тази сума да нарасне до 67 милиарда долара годишно. Но отвъд тази невероятна история за растеж стои променяща играта тенденция, където роботът не само изпълнява повтарящи се задачи, но и върви към частична автономия – тенденция, която ще трансформира не само производството и логистиката, но и бизнес моделите и потребителското поведение.

И ако Пекин успее да изпълни амбициозните си планове, бъдещето на изкуствения интелект ще бъде родено в Китай.

Изкуствен интелект Made in China

Миналата седмица китайското правителство представи план за развитие, насочен към превръщането на страната в лидер за AI до 2030 г. Амбициозната цел, декларирана в плана, е Китай да надмине своите технологични конкуренти и да изгради вътрешна индустрия на стойност близо 150 милиарда долара.

Съставен от Държавния съвет, планът издава намерението на най-висшите служители в китайското правителство: втората най-голяма икономика в света ще инвестира сериозно, за да гарантира, че нейните компании, правителство и военен сектор ще излязат начело в сферата на AI.

Планът се появява в период, в който Китай подготвя своята национална инвестиционна инициатива в размер на няколко милиарда долара в подкрепа на стартъпи и академични проучвания за AI.

Междувременно стана ясно, че конкурентът САЩ оряза финансирането за развойна дейност. В бюджетните предложения на администрацията на Тръмп се предвижда намаляване на средствата за редица агенции, които традиционно подкрепят научните изследвания за АI. Други съкращения в области като високопроизводителни изчисления също биха повлияли на развитието на инструментите, които правят изкуствения интелект възможен.

Капацитетът на Китай, особено за модерни и нови технологии, отдавна изостава от този на по-добре развитите ѝ съседи, както и от Европа и Америка. Но индустриалната политика, провеждана от няколко десетилетия насам, вече дава резултати.

АI e една от непрекъснато нарастващия брой сфери, в които според експертите Китай постига бърз напредък. И все пак подтикът за такова желано развитие, изненадващо или не, идва отвън.

От играта към сериозното

Двама професори, работещи като консултанти към правителството, твърдят, че поражението на Лий Се-дол, южнокорейски майстор на настолната игра Go, от компютърната програма AlphaGo на Google, е провокирало този хъс в правителствената политика. През май Google докара AlphaGo и в Китай, където изкуственият интелект победи световния шампион Ke Джи. Излъчването на събитието на живо бе блокирано в последната минута.

Амбициите за AI, заложени в плана, варират от безобидни до утопични. Сферите на подкрепа за технологичен напредък включват всичко от селско стопанство до медицина и производство.

И все пак основен фокус е желанието технологията да работи в унисон с усилията на страната в сферата на вътрешната сигурност и наблюдението. Китай иска да интегрира АI в направлявани ракети, в камери за наблюдение, да помогне за цензуриране в интернет и дори предвиждането на престъпления. Интересът на Пекин към AI предизвика тревога във военните среди на САЩ. Департаментът по отбрана установи, че китайски пари се вливат в местни А.I. компании, някои от които вероятно ще помагат на американските военни да разработят бъдещи оръжейни системи.

В рамките на новата политика правителството очаква до 2020 г. компаниите и изследователски съоръжения да достигнат същото равнище на развитие като водещи в сферата страни като Съединените щати. Пет години по-късно планът вече говори за пробив в избрани дисциплини от AI, който ще се превърне в “основен импулс за икономическа трансформация”.

В последния етап - до 2030 г. - Китай ще се превърне в “световен иновационен център за изкуствен интелект от класа”, който на свой ред ще “насърчи ново национално лидерство и ще постави основите за развитието на една велика икономическа сила”.

Макар и “езикът” на китайската индустриална политика да звучи грубо, а целите да са твърде амбициозни, Пекин взема сериозно икономическото си планиране. Експерти твърдят, че дори големите разходи да не постигнат целите да усвоят ресурс, те все пак ще произведат резултати, като укрепват технологичният капацитет.

Мисли локално, действай глобално

Подобни изявления на най-високо ниво изпращат сигнал към местните правителства и фирми в цялата страна. Новият план формализира намеренията на страната, които са отдавна известни. Следвайки тази политика, голям брой местни власти вече създадоха специални планове и изградиха изследователски центрове, които да се съсредоточат върху изкуствения интелект.

Много от тях харчат стотици милиони долари, но някои от тях са отделили дори още повече. През юни властите в Тиендзин, град източно от Пекин, заявиха, че планират да създадат фонд от 5 милиарда долара в подкрепа на AI. Предвижда се и създаването на "зона на разузнавателна индустрия", която ще се простира на повече от 20 квадратни километра.

Инициативата вероятно ще намери подкрепа и сред частните компании. Гигантът Baidu, който оглавява изследователски център за AI в Силициевата долина, обяви тази година, че ще открие нова лаборатория в сътрудничество с правителството. От изказването става ясно, че ръководителите на тази лаборатория преди това са работили по правителствени програми с военни приложения.

И така, ако изкуственият интелект стане движещата сила зад китайската икономика, наука и отбрана, това ще има огромно влияние върху глобалното разпределение на силите. Пекин гледа изключително сериозно на амбициите си и е особено вероятно те да определят облика на една от най-важните технологии на нашето време.

Оцени:
Рейтинг: 5
Още от HiComment

Битка на Google с iPhone минава през най-скъпото за HTC

99 | 02.10.2017